Цар Борис III на Шипка през 1934 г.: Да издигнем невидим паметник в душите си за великия подвиг на българското опълчение и старинната доблест на руското войнство
Следвайте " Гласове " в Телеграм
Преди близо 100 години през август 1934-а година, при откриването на Паметника на Свободата на именития връх Шипка Негово Величество Цар Борис III държи тирада, която по една или друга причина остава непозната за поколенията. В остаряла книга, съхранила достоверни мемоари и разкази за патриотични събития, проф. Генчо Начев открива и речта на Н.В. Царя.
Освобождението на българския народ е най-величавият миг, най-крупното събитие в нашата история. То е апотеозът на сбъднатите най-съкровени въжделения хранени с епохи в българската душа.
На това място преди 57 години българската орис се беше спряла в съмнение. По тия върхове руси и българи водиха сложни страшни боеве от които зависеше изхода на освободителната война.
Старинната героизъм на съветското войнство се покри тук с нови лаври, а българското опълчение, родоначалника на нашата храбра войска, направиха своя именит героизъм. И пред удивените погледи на света тук възвися славата на българското оръжие възкръснала след пет епохи.
На " Орлово гнездо " блесна първият лъчезарен лъч на българската независимост. Шипка е героичният облик на българското възобновление. Тя събра в един героичен порив мъжеството и духовните сили на българският народ. Но пътя до Шипка бе отдалечен път. По него е килията на Паисий, българската черква във " Фенер ", лобното място на Левски, на Ботев и черешовото топче, които символически означават преходите на неудържимия напредък на българския народ.
Народните будители и апостоли на революцията, борците за българската черква и борците за българската страна работиха всеки със средствата на своето време, само че с идентична обич и със същата вяра за българско избавление.
Победоносната, освободителна война, водена от съветските войски, отпред с незабравимия доблестен рицар, Цар-Освободителя, блестящо увенча тоя взор на българина към независимост и национално благоденствие. Тая война бе от страна на братския съветски народ едно дело на милосърдие, без различен образец в историята на народите.
Господа, само че тая светла ера от битки, на това велико дело за Освобождение и на техните дейци и герои, националната благодарност издигна тук, на това място, тоя възвишен монумент.
Всеки монумент обаче, е разрушим от времето. Неразрушим е единствено споменът, който живее в поколенията и ги въодушевява към героизъм. Такъв незабележим монумент би трябвало да издигнем и ние в душите си за великата епопея на освобождението, за безсмъртния героизъм на Шипка и да го предадем на нашите генерации.
С тия усеща на разчувствана респект, с които у всеки българин е обвързвана неделимо и почитта към братския съветски народ и към съветските герои и ветерани от Освободителната война, аз се преклонявам надълбоко пред делото на нашето Освобождение и от името на българския народ откривам тоя монумент и го предавам на грядущите генерации за наставление, безконечна популярност и благодарност.
Да живее България! Ура! ”
Инфо: lentata.com
